Турският финансов министър каза на търговците да замразят цените в магазините

Турският финансов министър призова местните производители и търговци на дребно временно да замразят цените в магазините. Това е най-новата правителствена стъпка за ограничаване на най-високата инфлация от две десетилетия, предаде Bloomberg TV Bulgaria.

Министърът на финансите и хазната Нуреддин Небати отправи молбата си на поредни срещи при закрити врати в Истанбул с бизнесмени от широк спектър от индустрии в четвъртък, според източник на Bloomberg, пряко запознат с въпроса. Планът е част от усилията за борба с голямата инфлация, без да се прибягва до парично затягане, нещо, на което президентът Реджеп Тайип Ердоган се противопоставя.

По време на презентациите си министърът цитира примери за екстремни увеличения на цените, които вредят на потребителите, и цитира ограничения, наложени от правителството другаде по света, каза източникът като поиска да не бъде идентифициран, тъй като срещите не бяха оповестени публично. От Министерството на финансите отказаха коментар. Нахлуването на Русия в Украйна разтърси глобалните вериги за доставки и доведе до скок на цените на суровините, като глобалните цени на храните се покачват с най-бързия темп в историята. Турция вече е под напрежение от слабата лира и изключително разхлабената си парична политика, освен това е основен вносител на петрол и разчита на Русия и Украйна за голяма част от своите покупки на пшеница.

Докато много централни банки, водени от Федералния резерв на САЩ, реагираха на ценовия натиск с повишаване на лихвените проценти, някои страни предприемат по-малко конвенционален подход. Този месец правителството на Мексико сключи сделка с водещи компании за временно ограничаване на цените на 24 хранителни и други основни продукта. Малайзия поддържа таван на цените за някои потребителски стоки. Срещите на Небати сигнализират за нова посока за правителството в усилията му да ограничи потребителската инфлация, която вече е достигнала 70%, докато заводските цени растат с трицифрени числа.

Неотложността да се предприемат действия нараства, след като централната банка посочи, че не планира да повишава референтния лихвен процент от сегашното ниво от 14%, след като го намали с 500 базисни пункта миналата година. Международният валутен фонд прогнозира, че Турция ще завърши тази година с четвъртата най-голяма инфлация в света от 52,4%, след Венецуела, Судан и Зимбабве. Многократните кръгове на парично облекчаване през 2021 г. дерайлираха лирата, която през декември загуби до половината от стойността си спрямо долара за няколко седмици. Оттогава правителствената намеса въведе кратък период на стабилност на валутата, но лирата все още остава с 45% по-евтина спрямо долара в сравнение с преди година.

Турската валута беше подложена на нов натиск през последните дни, като спадовете след края на празника Ид на 5 май достигнаха повече от 4%. Лирата поевтиня с повече от 13% тази година, което е най-лошото представяне сред валутите на нововъзникващите пазари. Гуверньорът на централната банка Шахап Кавджъоглу каза, че Турция няма нужда да повишава лихвите само защото други централни банки, включително Фед, го правят. Миналата седмица централната банка на САЩ отбеляза най-голямото си еднократно увеличение от 2000 г. насам и даде знак, че ще продължи да се увеличава с това темпо през следващите две срещи. Убеждението, че по-високите лихвени проценти увеличават цените на горивото, се подкрепя от Ердоган, но противоречи на мнението на централните банкери по целия свят. Турското правителство подкрепя политиката на Кавджъоглу за ниски лихвени проценти за стимулиране на растежа, като твърди, че по-високите разходи по заеми не биха забавили непременно инфлацията.

Турският финансов министър призова местните производители и търговци на дребно временно да замразят цените в магазините. Това е най-новата правителствена стъпка за ограничаване на най-високата инфлация от две десетилетия, предаде Bloomberg TV Bulgaria.

Министърът на финансите и хазната Нуреддин Небати отправи молбата си на поредни срещи при закрити врати в Истанбул с бизнесмени от широк спектър от индустрии в четвъртък, според източник на Bloomberg, пряко запознат с въпроса. Планът е част от усилията за борба с голямата инфлация, без да се прибягва до парично затягане, нещо, на което президентът Реджеп Тайип Ердоган се противопоставя.

По време на презентациите си министърът цитира примери за екстремни увеличения на цените, които вредят на потребителите, и цитира ограничения, наложени от правителството другаде по света, каза източникът като поиска да не бъде идентифициран, тъй като срещите не бяха оповестени публично. От Министерството на финансите отказаха коментар. Нахлуването на Русия в Украйна разтърси глобалните вериги за доставки и доведе до скок на цените на суровините, като глобалните цени на храните се покачват с най-бързия темп в историята. Турция вече е под напрежение от слабата лира и изключително разхлабената си парична политика, освен това е основен вносител на петрол и разчита на Русия и Украйна за голяма част от своите покупки на пшеница.

Докато много централни банки, водени от Федералния резерв на САЩ, реагираха на ценовия натиск с повишаване на лихвените проценти, някои страни предприемат по-малко конвенционален подход. Този месец правителството на Мексико сключи сделка с водещи компании за временно ограничаване на цените на 24 хранителни и други основни продукта. Малайзия поддържа таван на цените за някои потребителски стоки. Срещите на Небати сигнализират за нова посока за правителството в усилията му да ограничи потребителската инфлация, която вече е достигнала 70%, докато заводските цени растат с трицифрени числа.

Неотложността да се предприемат действия нараства, след като централната банка посочи, че не планира да повишава референтния лихвен процент от сегашното ниво от 14%, след като го намали с 500 базисни пункта миналата година. Международният валутен фонд прогнозира, че Турция ще завърши тази година с четвъртата най-голяма инфлация в света от 52,4%, след Венецуела, Судан и Зимбабве. Многократните кръгове на парично облекчаване през 2021 г. дерайлираха лирата, която през декември загуби до половината от стойността си спрямо долара за няколко седмици. Оттогава правителствената намеса въведе кратък период на стабилност на валутата, но лирата все още остава с 45% по-евтина спрямо долара в сравнение с преди година.

Турската валута беше подложена на нов натиск през последните дни, като спадовете след края на празника Ид на 5 май достигнаха повече от 4%. Лирата поевтиня с повече от 13% тази година, което е най-лошото представяне сред валутите на нововъзникващите пазари. Гуверньорът на централната банка Шахап Кавджъоглу каза, че Турция няма нужда да повишава лихвите само защото други централни банки, включително Фед, го правят. Миналата седмица централната банка на САЩ отбеляза най-голямото си еднократно увеличение от 2000 г. насам и даде знак, че ще продължи да се увеличава с това темпо през следващите две срещи. Убеждението, че по-високите лихвени проценти увеличават цените на горивото, се подкрепя от Ердоган, но противоречи на мнението на централните банкери по целия свят. Турското правителство подкрепя политиката на Кавджъоглу за ниски лихвени проценти за стимулиране на растежа, като твърди, че по-високите разходи по заеми не биха забавили непременно инфлацията.

Източник