Моралес: Илиан Илиев ме спаси в много труден момент и ми даде шанс

Бившият треньор на Ботев Враца Даниел Моралес той разкри пред Gong.bg за лична история с наставника на Черно море Илиан Илиев, подал му ръка в най-трудния момент от кариерата. Бразилският треньор сподели, че с удоволствие би се върнал да работи във Варна и разказа какво е научил от всички старши треньори, с които е работил до момента. Моралес също така посочи къде според него са най-големите проблеми в българския футбол и изрази очакванията си преди финала за SESAME Купа на България между ЦСКА и Левски.

-Искам да те попитам дали си привърженик на модела на работа тип Станимир Стоилов в Левски или Илиан Илиев в Черно море, където старши треньорът има по-голяма или пълна власт, що се касае до спортно-техническите елементи или пък до селекционна политика?

-Тези двамата, за които сподели, са доста компетентни хора като треньори. Имал съм възможност да работя с Илиан, беше ми треньор в Черно море. Само да споделя, че този човек – Илиан Илиев, е човекът, който ми даде възможност и дори мога да кажа, че ме е спасил. Бях без работа, беше ми се родило дете в Бразилия. Не се бях прибирал да си видя детето, защото предишният ми треньор не ме пускаше да ходя до Бразилия. Когато загубих работата си в Локо Пловдив, аз си стоях в София. Тиаго Силва тогава ми даде апартамент да живея. Никой не знае за това нещо… Илиан Илиев ми се обади. Единствените пари, които имах в джоба, бяха тези, които Локо Пловдив ми даде за билет, но аз ги изпратих на жена ми. Тогава видях за първи път дъщеря ми едва на 9 месеца. Това никой не знае. Тежко е, но тогава Илиан Илиев как е разбрал за това, не знам. Той ми звънна и вика: „Искам да говорим, да те видя. Искам да те взема в Черно море. Искаш ли да дойдеш при мен?“. Човек, който е без работа, как няма да отиде? Той ми показа тогава проекта, както сега Денислав ми показа проекта, който е искал в Ботев Враца. Нали, за да направим сравнение. Тогава Илиан ми даде шанс. Оттогава вярвам в един Господ, който ми даде възможност да се докажа. Но за доказването ти трябва дисциплина, да се бориш за това, което искаш. Там ми беше много добре. Година и половина бях там и успях да се докажа като футболист. Станах и най-добър футболист на града. Оттам нататък вече беше добре. Относно въпроса ти – мисля, че Илиан и Мъри имат данни, за да го правят това нещо. Илиан го прави това нещо години наред и какво да говорим за Черно море? Сега разбирам защо Илиан отива на едно място, за да взема футболисти, например в Португалия в Трета лига. Аз съм впечатлен от това, което гледах в Четвърта, Пета, Трета, Втора и Първа лига. Аз гледах над 10 мача там за толкова малко време, ходих напред-назад. Мисля, че това е добре. Ако има такъв треньор, който може да се справи с тези задачи и който има добър работещ щаб, за да може да отдели време. Един треньор не води само тренировъчен процес, а се занимава с много неща – комуникация с ръководството и т.н. Това за мен не е лошо, но стига този треньор да разбира и да може да го направи това нещо. Но да докараш футболист без треньора да знае кой е – това е много трудно. Ти имаш една визия, в която виждаш нещо. Каниш един треньор при теб, а после докарваш един футболист, който не пасва на това, което треньорът вижда. Това, за което ти каза, го правеше същото и Акрапович в Локо Пловдив. Той докара там доста футболисти, които бяха успешни и след това продадени за повече пари. Но нека не коментирам за пари, защото аз знам за какво става на въпрос и за какви пари. Той го правеше добре. Мисля, че това е една добра посока. Но не всички президенти, ръководители и спортни директори приемат по този начин да се работи. Трябва да има баланс. Аз съм човекът с баланс. Трябва да има баланс между това, което аз искам и това, което те ми предлагат. Например имахме тогава един начин, по който Ботев Враца играеше с Бабунски, а след това дойдоха двама централни нападатели, които не пасваха на това, което играем. Трябва да промениш системата, това беше един от проблемите, които съм имал там, за да ти се напаснат тези футболисти. Мисля, че това е добра идея, но най-добре е да си има баланс за всичко, което се прави в клуба. Трябва обаче да имаш доверие на треньора. Щом докарваш играчи, без да питаш треньора, значи той е там само да ги тренира и нищо друго.

-Дани, знам, че Черно море ти е на сърце. Ти сам спомена вече, че си първият чужденец в историята, награден за Футболист на Варна. Би ли се върнал някога да работиш в Черно море?

-В Черно море имах добри времена. Имах добро време, където бях с Ясен Петров в Локо Пловдив, в ЦСКА ми беше много приятно, в Нафтекс също, когато дойдох в България. Трябва да споделя всички тези клубове, които ми дадоха възможност да играя футбол. Аз ги уважавам безкрайно тези отбори. Спартак Варна ми даде шанс, Локо Мездра ми даде шанс, играх два пъти в Локо Пловдив, ЦСКА ми даде шанс и съм благодарен. Но всичко това, което ми се случи в Черно море… Този сантимент, който имам към тях. Познавам ги и всички там. Всички, които още управляват клуба, са хора, които аз познавам и знам какво правят. Аз се радвам, че Илиан върши страхотна работа. Един ден, дай Боже, Илиан да продължава да създава това, което правят. Илиан миналата година беше най-добър треньор в България. Вече докога ще остане там… Мисля, че и той иска да надгражда. Той има потенциал за друго ниво. Така виждам нещата и го казвам искрено, не го правя от интерес. Това, което бях там и съм постигнал – аз се гордея с това нещо. Надявам се един ден Черно море да си спомни за мен и Дани Моралес ще уважи поканата, разбира се.

-Искам да те попитам за друг клуб, в който обаче си бил не само състезател, но и треньор. Разбира се, става въпрос за ЦСКА. Ти прекара там пет години, като мина от най-ниско ниво до буквално най-високото, тъй като ти беше временен старши треньор на „червените“. Дори изведе ЦСКА на „Олимпико“ срещу Рома и не загуби този мач, беше на косъм и от нещо повече. Какъв е твоят най-хубав спомен от престоя ти на „Българска армия“ и за кое по някакъв начин съжаляваш?

-Ще ти обясня защо по-рано те питах какъв е твоят спомен за мен – с лошо или с добро. Аз съм човек, който оставя в своята памет само добрите спомени. Аз съм треньор, който при грешка иска да се намери решение, а не да търся проблем. Искам да търся решение в грешките. Имам само добри спомени от ЦСКА и така ще продължава да бъде. Да, винаги ще има хора, които правят разни неща, но за клуба ЦСКА винаги ще останат моите искрени уважения и най-доброто отношение. Аз започнах там с U13, работил съм и с 19-годишни. Аз съм работил и с други гарнитури преди ЦСКА, като в школата съм имал от 5- до над 10-годишни. След това работих в Ловеч с U13, U14, U15, U17 и шампион на България с 19-годишните. После в ЦСКА работих с U13, които бяха Футбол 11. След това бях с U19 и имах голяма привилегия да работя с мъжкия отбор на ЦСКА. Това ми беше мечтата. На рождения ден на дъщеря ми Лариса Стамен Белчев ми се обади и ми каза: „Искам да говоря с теб. Ще поемам ЦСКА и искам да бъдеш с мен за четири мача“. Аз му казах: „Стамен, разчитай на мен, аз съм ти благодарен! Четири мача са си четири мача“. Това ми беше голямо удоволствие, привилегия, само хубави неща. Там започна моята кариера като помощник треньор, след това и старши треньор и така нататък. Всичко, което съм научил от всички тези треньори, с които съм работил… Стамен Белчев – имам от него много добри впечатления. На него тогава не му беше лесно, защото той дойде от втория отбор на ЦСКА и трябваше да впечатли момчетата от първия тим. След това пък да има резултати и след това ръководството да му даде шанс да продължи. Но той успя! А щом той е успял, то и аз съм успял. Зарадвах се тогава, че Стамен е успял. След това имах привилегията да работя с Любо Пенев. Качество, лидерство! Човек, който застава пред теб и ти казва: „Ей, така, така, така…“. После нещата се случват. След това с бате Люпко, който ми даде възможност да довърша сезона с него. Това е човек, който е печелил Шампионска лига. След това Стамен ме извика пак да работя с него. Какво да ти кажа, дължа всичко това, което имам и като мнение на тези треньори, с които съм работил. И ЦСКА ми даде пътя – затова само с уважение към тях. Сега съм благодарен за възможността, която ми даде Ботев Враца. Ами всички треньори, с които съм работил? Извинявам се, че мога да забравя някой, но хора като Ясен Петров, Илиан Илиев, Едуард Ераносян, Димитър Димитров – Херо, Огнян Ралев, който пък ми беше първият треньор тук, бат Гошо Тодоров в Локо Мездра… Аз съм благодарен на всички тия хора. Всичко, което имам, е само малка част от това, което са ми дали и сега трябва да тръгна по моите стъпки и да се моделирам, за да съм успешен.

-Кой е треньорът в момента в европейски или световен мащаб, който те вдъхновява най-много?

-Четох едно интервю на Гуардиола. Едно момиче му задало въпрос: „Кой за тебе в момента е най-добрият треньор в момента и какво качество трябва да има той?“. Той казва: „Най-добрият треньор за мен е този, който има смелостта да направи и да има твоите идеи“. Това ти да вярваш в себе си, ти да вярваш в своите способности – това да вярваш е съвсем различно от това да накараш някой друг да повярва в това, което мислиш ти. Много по-различно е. Мисля, че има доста добри имена по начина, по който ръководят. И аз както всички ще кажа – Гуардиола! Добре, Гуардиола, ама чичо Анчелоти го вкара в джоба. За две минути! Това е отбор, който обърна три големи европейски отбора за пет минути. Малко или много, в крайна сметка е загубил и не може да стигне до финала. Чичо Анчелоти какво ли не постигна. Тогава ще кажат: „Ама той е тактик, Гуардиола е най-добрият“. Да, ама Анчелоти го вкара в джоба. В смисъл на това, че го е победил, а не, че го е надиграл. Трябваше да приключи доста по-рано тази среща. Ето какво е футболът! Разбира се, моят избор е Гуардиола с неговите идеи. Аз следя доста един треньор, който в момента е в Брага. Той се казва Карвалял и класира Рио Аве в Лига Европа с един бюджет не повече от 5 милиона евро. Аз харесвам тези треньори, които в момента не са от най-топ ниво. Няма да ти кажа Моуриньо например. Искам да са треньори, които могат да ми дадат нещо. Един Клоп например ми харесва заради начина, по който играе висока преса и как неговият тим задушава противника. Аз като треньор се базирам на игровите моменти, в играта в атака, с топка и без топка. Харесвам и Клоп, защото той си знае какво да предава на футболистите относно това какво да направят. Това най-много ми харесва в един треньор. Клоп и Гуардиола го правят това страшно добре. Ами да говорим за Виляреал? Този треньор аз го знам от години и го следя. На мен ми трябват нещата, които си пасват в моя модел на игра. Разбира се, че там има неща, които мога да взема. Треньорът за мен трябва да е смел, да има смелост. Трябва да има дисциплина в себе си, да се учи всеки ден и да чете, да практикува. Това за мен е най-добрият треньор.

-Между другото, ние имахме възможност да видим треньора на Брага този сезон в сблъсък именно с българския шампион Лудогорец. Брага демонстрираха неговия футбол и че наистина вървят в добра посока.

-Да, той е един треньор, за който хората не знаят много. Той е работил в Бешикташ, в Премиер лийг, в Португалия… Той е сериозен треньор, който е натрупал опит. А треньорът трябва да трупа опит. Например да се върнем сега на Мъри и на Илиан. Те имат толкова много опит в тази сфера, че можем да кажем, че могат да работят със затворени очи.

-Да се върнем обратно в България. Какви са най-големите проблеми според теб? Ти загатна вече в разговора ни за много от тях, можем сега да ги концентираме. Кои са най-големите проблеми в българския футбол? Терени ли, инфраструктура ли, мениджмънт, ръководители, футболисти ли, школа ли? Ти имаш по някакъв начин опит с всички тези звена.

-Ако трябва да направя сравнение с всичко това, което съм виждал и съм питал… Това са неща, за които винаги съм казвал. На първо място – култура и дисциплина. Ще ме питаш за културата? Нека кажем за момчетата от всички други държави, които стигат до първия отбор. Говорим за този преход, когато тук казваме: „Ама те не са готови“. А защо не са готови? Защото с тях не се работи както трябва отдолу-нагоре. Ама какво трябва да се промени? Трябва да се променят хората, трябва да се промени манталитетът, трябва да се промени културата. 90-та година, когато Германия започна да пада, помним дузпите с Италия. Те са създали всичко наново, цяла нова концепция за футбола. Говорим за германците, да. А ние още не сме успели да го направим. Аз мисля, че хората трябва да вземат нещата насериозно, да се промени манталитетът и да си има една култура, при която хората да са дисциплинирани и да се работи по този начин. Ходих да гледам тези мачове в Португалия и гледах малко тренировки на U19 на Беленензес. Когато пристигнат играчите, треньорът казва първо, второ, трето, всичко е подготвено. Окей, няма всички да стигнат до първия отбор или да са готови на сто процента. Те обаче вече имат визия, виждане за това, което го има в първия отбор. А ние, когато взимаме един футболист, който стига до първия отбор, а той има нужда от още подобрение и надграждане в детско-юношеския футбол. Аз съм бил треньор в тези гарнитури и си мисля, че не съм подготвил добре тези момчета. Признавам си това нещо. Но защо? Защото трябва да имаме едно по-добро отношение към работата и подобрение на качеството на треньорите. Ние трябва да инвестираме в детско-юношеския футбол и в треньорите. И не само да имаме 58 хиляди школи, които за съжаление трябва да ги има, защото трябва да си плащаме, за да живеем. Само да вземем пари от някого и това е. Това трябва да се реши от хора, които разбират много повече от мен – ръководителите. Това трябва да се промени, за да стигне чак до националния отбор на България. Защо идват толкова много чужденци в България? Защото ние не създаваме добро качество. Ами за да създадеш добро качество, ти трябва да имаш добри треньори с добра култура и добре платени, да бъдат добре дисциплинирани. Друго е това, че тези момчета в момента не са като във времената, когато аз бях състезател. Когато аз се качих в първия отбор като играч, бяхме общо трима такива. Бяхме и тримата толкова горди с това нещо, а сега всичко е наобратно. Искаме повече млади момчета и те знаят, че всеки момент трябва да играят. И ако ти им стъпиш малко по-дисциплинирано или си по-крив, те избягват. Някой път избягват, отиват в друг клуб и се развиват. После твоят началник идва и пита защо е избягал този човек, защо не е развит тук. Да, ама аз искам дисциплина, а вие не ме подкрепяте. Когато имаше дисциплина, той избяга. Това се случва постоянно в детско-юношеския футбол. Няма да ти кажа имената, но една майка има едно добро дете, играеше в ЦСКА. Нещо треньорът му се кара, а то е талантливо детето. Майката взе детето, каза: „ти как ще ми се караш на детето“. Отиде, закарва го в Левски. Там се случва пак същото и го закарва в Национал. Ами това момче кога ще се развие? Работило е при различни условия, трябва да има постоянство. Трябва да се работи с хората определено време, за да се постигне това нещо. Аз си мисля, че това е нашето качество, което трябва да се промени малко отдолу, та чак до първия отбор. Оттам вече да създадем по-добри условия. А какви условия ли? На първо място терени. Не говоря само за Враца, но и те например трябва да подобрят тези условия. Аз като треньор искам да има тренировъчен процес. Когато отидеш в ЦСКА, Левски или Лудогорец и гледаш, че терените създават. Левски има добра динамика. А защо я има тази добра динамика в играта на Левски или Лудогорец? Защото има добри терени. Културата на треньора е такава – да играе по-бързо. На Черно море също са добри условията. Трябва да се подобрят терените, да ги има. Не да си строим стадион за 50 милиона, а да има база. Трябва и държавата да помага да има бази за всички спортове, не само за футбола. Така мисля, че ще се подобри качеството, което трябва да имаме. Когато има качество, стигаме дотам, че трябва да имаш и култура за това как да тренираш по този начин. Ето ти пример за динамика, интензивност и т.н. в Португалия. U19 и U23 на Рио Аве тренира по начина, по който играе първият отбор. Тренировките им са създадени така, че да издържат, когато стигнат до него. И всяка седмица на Рио Аве U23 има от пет до десет момчета, които участват в тренировъчния процес на първия отбор. Така треньорът постоянно ги вижда. А тук някой път не искам да виждам какво идва отдолу. Например в ЦСКА имах случай на старши треньор, който не ме е питал какво и как се случва с юношите. А отборът на ЦСКА до 19 год. стана първи и след това шест човека подписаха договори. Треньорът, няма да споменавам кой е, не ме беше питал как е този отбор. Понякога ми взимаха футболист в първия отбор, за да може да прави квадрат, защото Бодуров по онова време беше отстранен от отбора и трябва да има тренировка за него. Недопустимо е това нещо. Във Враца нашият директор ми каза: „Дани, ти трябва да се съобразиш и с втория отбор. Да ходиш да гледаш тренировките. Ако не ти, поне някой от помощниците да е там и да виждате какво и как се случва“. Не може аз да отивам треньор на Ботев Враца, да поема този проект и да нямам време да гледам втория отбор на Ботев Враца, недопустимо е. Не съм успял много, но всеки път имаше някой, който заобикаля и пита как вървят нещата или да дойдат, да направим двустранна игра и да видим. Аз си мисля, че ако подобрим качеството на треньорите, на условията, да бъдем всеки ден по-дисциплинирани, започвайки и от родителите. Можем да си помогнем и да се развие по-добре и българският футбол.

-Дано всички тези неща се случат постепенно и с времето си, но дано все пак това време да дойде. В края на тази седмица предстои финалът за Купата на България между Левски и ЦСКА. Кой е твоят фаворит за трофея, кой според теб в момента е по-добра позиция, за да вдигне Купата?

-Аз имам мнение за такива мачове. Когато говорим за финали, има една приказка – „финал не се играе, финал се печели“. Можеш да печелиш без игра, всичко може да се случи в един такъв мач. А ние ще сме зрители на този финал, който не се е случвал от доста време. Аз например съм бивш футболист и съм играл във всички дербита на България. Може да има и други такива, например един такъв е Сакалиев, който също е играл всички дербита в България – във Варна, в Бургас, в Пловдив и в София. Ние искаме да видим игра и те да покажат, че са големите отбори в България. Нека покажат, че който и да бие, ще зарадва и другите. Тук обаче резултатът е на първо място. Този мач може да не е толкова интересен, по-интересно е кой ще спечели. Аз лично искам да видя един страшен и хубав мач и мисля, че най-добрият отбор ще е този, който покаже най-голяма воля, най-голяма дисциплина, най-голяма и най-хубава динамика в играта. Аз имам по-голям сантимент към ЦСКА, защото бях там, но аз като треньор ти казвам, че този мач трябва да го спечели най-добрият. Нека се зарадва тази публика на ЦСКА, която е огромна или пък феновете на Левски, които подкрепят сега отбора безкрайно. Аз съм страшно впечатлен от това, което правят. Но нека спечели най-добрият и този, който най-много заслужава.

-За финал – има ли в момента актуални предложения към теб и ти готов ли си отново да се впуснеш в треньорско предизвикателство?

-За радост имам нещо, което водим в момента разговор. Аз се радвам, че хората ме споменават на няколко места. Това са ми го казвали, че е споменавано моето име, защото аз не чета много вестници. Аз съм готов да приема някой проект, при който реално виждат в мое лице човека, който може да води този процес. Аз знам, че съм млад треньор, който е натрупал обаче опит. Заради това го правя, заради това си плащам, защото тук нашето обучение не е достатъчно. Ние, треньорите, трябва да си доплатим, за да можем да получаваме обучение. Аз се зарадвах, че имах такъв късмет да отида в Португалия и хора, които ме уважават, ми отвориха вратата. Сега имам още едно пътуване до Франция и до Белгия, имам покана и искам да отида за още една седмица, докато свърши първенството. Разбира се, с много труд ще подобря моите качества и аз винаги ще съм отворен за нови предизвикателства.

Бившият треньор на Ботев Враца Даниел Моралес той разкри пред Gong.bg за лична история с наставника на Черно море Илиан Илиев, подал му ръка в най-трудния момент от кариерата. Бразилският треньор сподели, че с удоволствие би се върнал да работи във Варна и разказа какво е научил от всички старши треньори, с които е работил до момента. Моралес също така посочи къде според него са най-големите проблеми в българския футбол и изрази очакванията си преди финала за SESAME Купа на България между ЦСКА и Левски.

-Искам да те попитам дали си привърженик на модела на работа тип Станимир Стоилов в Левски или Илиан Илиев в Черно море, където старши треньорът има по-голяма или пълна власт, що се касае до спортно-техническите елементи или пък до селекционна политика?

-Тези двамата, за които сподели, са доста компетентни хора като треньори. Имал съм възможност да работя с Илиан, беше ми треньор в Черно море. Само да споделя, че този човек – Илиан Илиев, е човекът, който ми даде възможност и дори мога да кажа, че ме е спасил. Бях без работа, беше ми се родило дете в Бразилия. Не се бях прибирал да си видя детето, защото предишният ми треньор не ме пускаше да ходя до Бразилия. Когато загубих работата си в Локо Пловдив, аз си стоях в София. Тиаго Силва тогава ми даде апартамент да живея. Никой не знае за това нещо… Илиан Илиев ми се обади. Единствените пари, които имах в джоба, бяха тези, които Локо Пловдив ми даде за билет, но аз ги изпратих на жена ми. Тогава видях за първи път дъщеря ми едва на 9 месеца. Това никой не знае. Тежко е, но тогава Илиан Илиев как е разбрал за това, не знам. Той ми звънна и вика: „Искам да говорим, да те видя. Искам да те взема в Черно море. Искаш ли да дойдеш при мен?“. Човек, който е без работа, как няма да отиде? Той ми показа тогава проекта, както сега Денислав ми показа проекта, който е искал в Ботев Враца. Нали, за да направим сравнение. Тогава Илиан ми даде шанс. Оттогава вярвам в един Господ, който ми даде възможност да се докажа. Но за доказването ти трябва дисциплина, да се бориш за това, което искаш. Там ми беше много добре. Година и половина бях там и успях да се докажа като футболист. Станах и най-добър футболист на града. Оттам нататък вече беше добре. Относно въпроса ти – мисля, че Илиан и Мъри имат данни, за да го правят това нещо. Илиан го прави това нещо години наред и какво да говорим за Черно море? Сега разбирам защо Илиан отива на едно място, за да взема футболисти, например в Португалия в Трета лига. Аз съм впечатлен от това, което гледах в Четвърта, Пета, Трета, Втора и Първа лига. Аз гледах над 10 мача там за толкова малко време, ходих напред-назад. Мисля, че това е добре. Ако има такъв треньор, който може да се справи с тези задачи и който има добър работещ щаб, за да може да отдели време. Един треньор не води само тренировъчен процес, а се занимава с много неща – комуникация с ръководството и т.н. Това за мен не е лошо, но стига този треньор да разбира и да може да го направи това нещо. Но да докараш футболист без треньора да знае кой е – това е много трудно. Ти имаш една визия, в която виждаш нещо. Каниш един треньор при теб, а после докарваш един футболист, който не пасва на това, което треньорът вижда. Това, за което ти каза, го правеше същото и Акрапович в Локо Пловдив. Той докара там доста футболисти, които бяха успешни и след това продадени за повече пари. Но нека не коментирам за пари, защото аз знам за какво става на въпрос и за какви пари. Той го правеше добре. Мисля, че това е една добра посока. Но не всички президенти, ръководители и спортни директори приемат по този начин да се работи. Трябва да има баланс. Аз съм човекът с баланс. Трябва да има баланс между това, което аз искам и това, което те ми предлагат. Например имахме тогава един начин, по който Ботев Враца играеше с Бабунски, а след това дойдоха двама централни нападатели, които не пасваха на това, което играем. Трябва да промениш системата, това беше един от проблемите, които съм имал там, за да ти се напаснат тези футболисти. Мисля, че това е добра идея, но най-добре е да си има баланс за всичко, което се прави в клуба. Трябва обаче да имаш доверие на треньора. Щом докарваш играчи, без да питаш треньора, значи той е там само да ги тренира и нищо друго.

-Дани, знам, че Черно море ти е на сърце. Ти сам спомена вече, че си първият чужденец в историята, награден за Футболист на Варна. Би ли се върнал някога да работиш в Черно море?

-В Черно море имах добри времена. Имах добро време, където бях с Ясен Петров в Локо Пловдив, в ЦСКА ми беше много приятно, в Нафтекс също, когато дойдох в България. Трябва да споделя всички тези клубове, които ми дадоха възможност да играя футбол. Аз ги уважавам безкрайно тези отбори. Спартак Варна ми даде шанс, Локо Мездра ми даде шанс, играх два пъти в Локо Пловдив, ЦСКА ми даде шанс и съм благодарен. Но всичко това, което ми се случи в Черно море… Този сантимент, който имам към тях. Познавам ги и всички там. Всички, които още управляват клуба, са хора, които аз познавам и знам какво правят. Аз се радвам, че Илиан върши страхотна работа. Един ден, дай Боже, Илиан да продължава да създава това, което правят. Илиан миналата година беше най-добър треньор в България. Вече докога ще остане там… Мисля, че и той иска да надгражда. Той има потенциал за друго ниво. Така виждам нещата и го казвам искрено, не го правя от интерес. Това, което бях там и съм постигнал – аз се гордея с това нещо. Надявам се един ден Черно море да си спомни за мен и Дани Моралес ще уважи поканата, разбира се.

-Искам да те попитам за друг клуб, в който обаче си бил не само състезател, но и треньор. Разбира се, става въпрос за ЦСКА. Ти прекара там пет години, като мина от най-ниско ниво до буквално най-високото, тъй като ти беше временен старши треньор на „червените“. Дори изведе ЦСКА на „Олимпико“ срещу Рома и не загуби този мач, беше на косъм и от нещо повече. Какъв е твоят най-хубав спомен от престоя ти на „Българска армия“ и за кое по някакъв начин съжаляваш?

-Ще ти обясня защо по-рано те питах какъв е твоят спомен за мен – с лошо или с добро. Аз съм човек, който оставя в своята памет само добрите спомени. Аз съм треньор, който при грешка иска да се намери решение, а не да търся проблем. Искам да търся решение в грешките. Имам само добри спомени от ЦСКА и така ще продължава да бъде. Да, винаги ще има хора, които правят разни неща, но за клуба ЦСКА винаги ще останат моите искрени уважения и най-доброто отношение. Аз започнах там с U13, работил съм и с 19-годишни. Аз съм работил и с други гарнитури преди ЦСКА, като в школата съм имал от 5- до над 10-годишни. След това работих в Ловеч с U13, U14, U15, U17 и шампион на България с 19-годишните. После в ЦСКА работих с U13, които бяха Футбол 11. След това бях с U19 и имах голяма привилегия да работя с мъжкия отбор на ЦСКА. Това ми беше мечтата. На рождения ден на дъщеря ми Лариса Стамен Белчев ми се обади и ми каза: „Искам да говоря с теб. Ще поемам ЦСКА и искам да бъдеш с мен за четири мача“. Аз му казах: „Стамен, разчитай на мен, аз съм ти благодарен! Четири мача са си четири мача“. Това ми беше голямо удоволствие, привилегия, само хубави неща. Там започна моята кариера като помощник треньор, след това и старши треньор и така нататък. Всичко, което съм научил от всички тези треньори, с които съм работил… Стамен Белчев – имам от него много добри впечатления. На него тогава не му беше лесно, защото той дойде от втория отбор на ЦСКА и трябваше да впечатли момчетата от първия тим. След това пък да има резултати и след това ръководството да му даде шанс да продължи. Но той успя! А щом той е успял, то и аз съм успял. Зарадвах се тогава, че Стамен е успял. След това имах привилегията да работя с Любо Пенев. Качество, лидерство! Човек, който застава пред теб и ти казва: „Ей, така, така, така…“. После нещата се случват. След това с бате Люпко, който ми даде възможност да довърша сезона с него. Това е човек, който е печелил Шампионска лига. След това Стамен ме извика пак да работя с него. Какво да ти кажа, дължа всичко това, което имам и като мнение на тези треньори, с които съм работил. И ЦСКА ми даде пътя – затова само с уважение към тях. Сега съм благодарен за възможността, която ми даде Ботев Враца. Ами всички треньори, с които съм работил? Извинявам се, че мога да забравя някой, но хора като Ясен Петров, Илиан Илиев, Едуард Ераносян, Димитър Димитров – Херо, Огнян Ралев, който пък ми беше първият треньор тук, бат Гошо Тодоров в Локо Мездра… Аз съм благодарен на всички тия хора. Всичко, което имам, е само малка част от това, което са ми дали и сега трябва да тръгна по моите стъпки и да се моделирам, за да съм успешен.

-Кой е треньорът в момента в европейски или световен мащаб, който те вдъхновява най-много?

-Четох едно интервю на Гуардиола. Едно момиче му задало въпрос: „Кой за тебе в момента е най-добрият треньор в момента и какво качество трябва да има той?“. Той казва: „Най-добрият треньор за мен е този, който има смелостта да направи и да има твоите идеи“. Това ти да вярваш в себе си, ти да вярваш в своите способности – това да вярваш е съвсем различно от това да накараш някой друг да повярва в това, което мислиш ти. Много по-различно е. Мисля, че има доста добри имена по начина, по който ръководят. И аз както всички ще кажа – Гуардиола! Добре, Гуардиола, ама чичо Анчелоти го вкара в джоба. За две минути! Това е отбор, който обърна три големи европейски отбора за пет минути. Малко или много, в крайна сметка е загубил и не може да стигне до финала. Чичо Анчелоти какво ли не постигна. Тогава ще кажат: „Ама той е тактик, Гуардиола е най-добрият“. Да, ама Анчелоти го вкара в джоба. В смисъл на това, че го е победил, а не, че го е надиграл. Трябваше да приключи доста по-рано тази среща. Ето какво е футболът! Разбира се, моят избор е Гуардиола с неговите идеи. Аз следя доста един треньор, който в момента е в Брага. Той се казва Карвалял и класира Рио Аве в Лига Европа с един бюджет не повече от 5 милиона евро. Аз харесвам тези треньори, които в момента не са от най-топ ниво. Няма да ти кажа Моуриньо например. Искам да са треньори, които могат да ми дадат нещо. Един Клоп например ми харесва заради начина, по който играе висока преса и как неговият тим задушава противника. Аз като треньор се базирам на игровите моменти, в играта в атака, с топка и без топка. Харесвам и Клоп, защото той си знае какво да предава на футболистите относно това какво да направят. Това най-много ми харесва в един треньор. Клоп и Гуардиола го правят това страшно добре. Ами да говорим за Виляреал? Този треньор аз го знам от години и го следя. На мен ми трябват нещата, които си пасват в моя модел на игра. Разбира се, че там има неща, които мога да взема. Треньорът за мен трябва да е смел, да има смелост. Трябва да има дисциплина в себе си, да се учи всеки ден и да чете, да практикува. Това за мен е най-добрият треньор.

-Между другото, ние имахме възможност да видим треньора на Брага този сезон в сблъсък именно с българския шампион Лудогорец. Брага демонстрираха неговия футбол и че наистина вървят в добра посока.

-Да, той е един треньор, за който хората не знаят много. Той е работил в Бешикташ, в Премиер лийг, в Португалия… Той е сериозен треньор, който е натрупал опит. А треньорът трябва да трупа опит. Например да се върнем сега на Мъри и на Илиан. Те имат толкова много опит в тази сфера, че можем да кажем, че могат да работят със затворени очи.

-Да се върнем обратно в България. Какви са най-големите проблеми според теб? Ти загатна вече в разговора ни за много от тях, можем сега да ги концентираме. Кои са най-големите проблеми в българския футбол? Терени ли, инфраструктура ли, мениджмънт, ръководители, футболисти ли, школа ли? Ти имаш по някакъв начин опит с всички тези звена.

-Ако трябва да направя сравнение с всичко това, което съм виждал и съм питал… Това са неща, за които винаги съм казвал. На първо място – култура и дисциплина. Ще ме питаш за културата? Нека кажем за момчетата от всички други държави, които стигат до първия отбор. Говорим за този преход, когато тук казваме: „Ама те не са готови“. А защо не са готови? Защото с тях не се работи както трябва отдолу-нагоре. Ама какво трябва да се промени? Трябва да се променят хората, трябва да се промени манталитетът, трябва да се промени културата. 90-та година, когато Германия започна да пада, помним дузпите с Италия. Те са създали всичко наново, цяла нова концепция за футбола. Говорим за германците, да. А ние още не сме успели да го направим. Аз мисля, че хората трябва да вземат нещата насериозно, да се промени манталитетът и да си има една култура, при която хората да са дисциплинирани и да се работи по този начин. Ходих да гледам тези мачове в Португалия и гледах малко тренировки на U19 на Беленензес. Когато пристигнат играчите, треньорът казва първо, второ, трето, всичко е подготвено. Окей, няма всички да стигнат до първия отбор или да са готови на сто процента. Те обаче вече имат визия, виждане за това, което го има в първия отбор. А ние, когато взимаме един футболист, който стига до първия отбор, а той има нужда от още подобрение и надграждане в детско-юношеския футбол. Аз съм бил треньор в тези гарнитури и си мисля, че не съм подготвил добре тези момчета. Признавам си това нещо. Но защо? Защото трябва да имаме едно по-добро отношение към работата и подобрение на качеството на треньорите. Ние трябва да инвестираме в детско-юношеския футбол и в треньорите. И не само да имаме 58 хиляди школи, които за съжаление трябва да ги има, защото трябва да си плащаме, за да живеем. Само да вземем пари от някого и това е. Това трябва да се реши от хора, които разбират много повече от мен – ръководителите. Това трябва да се промени, за да стигне чак до националния отбор на България. Защо идват толкова много чужденци в България? Защото ние не създаваме добро качество. Ами за да създадеш добро качество, ти трябва да имаш добри треньори с добра култура и добре платени, да бъдат добре дисциплинирани. Друго е това, че тези момчета в момента не са като във времената, когато аз бях състезател. Когато аз се качих в първия отбор като играч, бяхме общо трима такива. Бяхме и тримата толкова горди с това нещо, а сега всичко е наобратно. Искаме повече млади момчета и те знаят, че всеки момент трябва да играят. И ако ти им стъпиш малко по-дисциплинирано или си по-крив, те избягват. Някой път избягват, отиват в друг клуб и се развиват. После твоят началник идва и пита защо е избягал този човек, защо не е развит тук. Да, ама аз искам дисциплина, а вие не ме подкрепяте. Когато имаше дисциплина, той избяга. Това се случва постоянно в детско-юношеския футбол. Няма да ти кажа имената, но една майка има едно добро дете, играеше в ЦСКА. Нещо треньорът му се кара, а то е талантливо детето. Майката взе детето, каза: „ти как ще ми се караш на детето“. Отиде, закарва го в Левски. Там се случва пак същото и го закарва в Национал. Ами това момче кога ще се развие? Работило е при различни условия, трябва да има постоянство. Трябва да се работи с хората определено време, за да се постигне това нещо. Аз си мисля, че това е нашето качество, което трябва да се промени малко отдолу, та чак до първия отбор. Оттам вече да създадем по-добри условия. А какви условия ли? На първо място терени. Не говоря само за Враца, но и те например трябва да подобрят тези условия. Аз като треньор искам да има тренировъчен процес. Когато отидеш в ЦСКА, Левски или Лудогорец и гледаш, че терените създават. Левски има добра динамика. А защо я има тази добра динамика в играта на Левски или Лудогорец? Защото има добри терени. Културата на треньора е такава – да играе по-бързо. На Черно море също са добри условията. Трябва да се подобрят терените, да ги има. Не да си строим стадион за 50 милиона, а да има база. Трябва и държавата да помага да има бази за всички спортове, не само за футбола. Така мисля, че ще се подобри качеството, което трябва да имаме. Когато има качество, стигаме дотам, че трябва да имаш и култура за това как да тренираш по този начин. Ето ти пример за динамика, интензивност и т.н. в Португалия. U19 и U23 на Рио Аве тренира по начина, по който играе първият отбор. Тренировките им са създадени така, че да издържат, когато стигнат до него. И всяка седмица на Рио Аве U23 има от пет до десет момчета, които участват в тренировъчния процес на първия отбор. Така треньорът постоянно ги вижда. А тук някой път не искам да виждам какво идва отдолу. Например в ЦСКА имах случай на старши треньор, който не ме е питал какво и как се случва с юношите. А отборът на ЦСКА до 19 год. стана първи и след това шест човека подписаха договори. Треньорът, няма да споменавам кой е, не ме беше питал как е този отбор. Понякога ми взимаха футболист в първия отбор, за да може да прави квадрат, защото Бодуров по онова време беше отстранен от отбора и трябва да има тренировка за него. Недопустимо е това нещо. Във Враца нашият директор ми каза: „Дани, ти трябва да се съобразиш и с втория отбор. Да ходиш да гледаш тренировките. Ако не ти, поне някой от помощниците да е там и да виждате какво и как се случва“. Не може аз да отивам треньор на Ботев Враца, да поема този проект и да нямам време да гледам втория отбор на Ботев Враца, недопустимо е. Не съм успял много, но всеки път имаше някой, който заобикаля и пита как вървят нещата или да дойдат, да направим двустранна игра и да видим. Аз си мисля, че ако подобрим качеството на треньорите, на условията, да бъдем всеки ден по-дисциплинирани, започвайки и от родителите. Можем да си помогнем и да се развие по-добре и българският футбол.

-Дано всички тези неща се случат постепенно и с времето си, но дано все пак това време да дойде. В края на тази седмица предстои финалът за Купата на България между Левски и ЦСКА. Кой е твоят фаворит за трофея, кой според теб в момента е по-добра позиция, за да вдигне Купата?

-Аз имам мнение за такива мачове. Когато говорим за финали, има една приказка – „финал не се играе, финал се печели“. Можеш да печелиш без игра, всичко може да се случи в един такъв мач. А ние ще сме зрители на този финал, който не се е случвал от доста време. Аз например съм бивш футболист и съм играл във всички дербита на България. Може да има и други такива, например един такъв е Сакалиев, който също е играл всички дербита в България – във Варна, в Бургас, в Пловдив и в София. Ние искаме да видим игра и те да покажат, че са големите отбори в България. Нека покажат, че който и да бие, ще зарадва и другите. Тук обаче резултатът е на първо място. Този мач може да не е толкова интересен, по-интересно е кой ще спечели. Аз лично искам да видя един страшен и хубав мач и мисля, че най-добрият отбор ще е този, който покаже най-голяма воля, най-голяма дисциплина, най-голяма и най-хубава динамика в играта. Аз имам по-голям сантимент към ЦСКА, защото бях там, но аз като треньор ти казвам, че този мач трябва да го спечели най-добрият. Нека се зарадва тази публика на ЦСКА, която е огромна или пък феновете на Левски, които подкрепят сега отбора безкрайно. Аз съм страшно впечатлен от това, което правят. Но нека спечели най-добрият и този, който най-много заслужава.

-За финал – има ли в момента актуални предложения към теб и ти готов ли си отново да се впуснеш в треньорско предизвикателство?

-За радост имам нещо, което водим в момента разговор. Аз се радвам, че хората ме споменават на няколко места. Това са ми го казвали, че е споменавано моето име, защото аз не чета много вестници. Аз съм готов да приема някой проект, при който реално виждат в мое лице човека, който може да води този процес. Аз знам, че съм млад треньор, който е натрупал обаче опит. Заради това го правя, заради това си плащам, защото тук нашето обучение не е достатъчно. Ние, треньорите, трябва да си доплатим, за да можем да получаваме обучение. Аз се зарадвах, че имах такъв късмет да отида в Португалия и хора, които ме уважават, ми отвориха вратата. Сега имам още едно пътуване до Франция и до Белгия, имам покана и искам да отида за още една седмица, докато свърши първенството. Разбира се, с много труд ще подобря моите качества и аз винаги ще съм отворен за нови предизвикателства.

Източник