Михаил Крутихин: Путин разрушава със страшна сила не само украинската, но и руската икономика

– Постигането на консенсус по въпроса с газовите доставки изглежда още по-трудно. Кога ще може Евросъюзът да се откаже изцяло от руското синьо гориво?

– Вече видяхме как Жозеп Борел обяви, че в Евросъюза няма и засега не може да има консенсус за бойкотирането на руския газ. Според прогнозите на Еврокомисията Европейският съюз може да се откаже изцяло от руския газ не по-рано от 2025 година.

От 1 април балтийските държави не получават руски газ за собствени нужди. Те решиха да използват втечнен природен газ. Освен терминала в Клайпеда в Литва, до края на годината Финландия и Естония ще имат общ терминал. Финландия обяви, че е възможно също да се откаже изцяло от руския газ до края на годината. А Латвия планира да наеме плаващ терминал за приемане на втечнен газ.

До Полша вече достигна газопровод от норвежките находища, който преминава през Дания и Прибалтика. Полша и Латвия построиха газопровод, по който могат да получават втечнен газ от Клайпеда. Мисля, че другите страни могат да последват техния пример.
Възникват много интересни въпроси във връзка с България. С какво да бъдат заменени тези почти 3 милиарда кубически метра газ, които България потребява годишно и получава основно от Русия? Това е сериозен въпрос. Първо, мисля, че до лятото ще заработи газопроводът “Комотини – Стара Загора”. По него ще може да се получава газ от Гърция. При това този газ може да бъде два вида: газът, който идва от Азербайджан, преминава през Турция, Гърция, Албания и достига до Италия. Още повече, че договорът с Азербайджан за доставката на 1 милиард кубически метра газ отдавна е подписан.
Освен това има Трансбалкански газопровод, по който по-рано руският газ достигаше от България до Турция. По него газът може да тече двупосочно. Той се превърна фактически в участък от така наречения "Турски поток"и по него също може да се доставя газ в България. Според най-новите съобщения "Газпром"не иска повече да доставя газ, но България има лостове за въздействие. Поне до края на годината, когато изтича договорът с “Газпром”. Ако България престане да пропуска газа за Европа през “Балкански поток”, “Газпром” няма да може да изпълни задълженията си към Унгария например. Ще му се наложи да се договаря с България.

Даден беше старт на проекта “Александруполис” – новият терминал за приемане на втечнен газ. България участва в този проект. Трудно ми е да кажа кога точно ще заработи, но мисля, че ще е достатъчно бързо. По този терминал България също ще може да получава газ.

– Колко ще струва на европейските данъкоплатци отказът от руския газ?

– В момента има достатъчно втечнен газ на световния пазар. Няма голям дефицит, но има конкуренция между Пасифика – Азия и Атлантика, където Европа е основният потребител. За да се привлече втечнен газ от Азия в Европа, трябва да се плаща по-висока цена. През април цената в азиатския регион беше около 29 долара за 1 милион британски топлинни единици. А в Европа, за да се пребори конкуренцията – 32 долара. Т.е., европейците са принудени да плащат повече, за да вземат газ от азиатците. Мисля, че това ще продължава.

Тези решения често са критикувани. Да, за газа и за електричеството ще се наложи да се плаща повече. Каква е цената на този въпрос? В някои страни като Германия например вече се подготвиха да спират производството в някои важни отрасли. Това са черната металургия, химическата промишленост и производството на строителни материали, където се използва много газ. Ще има спад на производството. Ще се наложи да се направят големи жертви.

От друга страна, какво ще стане, ако Европа не се откаже от руския газ? От 2005 година Европа многократно се убеждаваше, че газовите доставки са политически инструмент на Русия. Налага се да направиш сериозни жертви, за да се освободиш от зависимостта от политическия си противник.

– Какво означава за Русия загубата на европейския пазар на петрол и газ?

– Прогнозите са лоши. Русия добива в момента 524 милиона тона петрол годишно. В резултат на санкциите тя може да загуби до 100 милиона. Това са 2 милиона барела на денонощие. Много голям удар по Русия! Руските икономисти изчислиха колко може да загуби федералният бюджет. Продажбите на газ също ще намалеят. Ако съберем загубите от петрола и от газа, тогава федералният бюджет може да загуби 25 процента от приходите си. Това е катастрофа!

– Президентът Владимир Путин заяви, че руските петролни и газовите доставки ще бъдат пренасочени от Европа на юг и изток. Може ли азиатският пазар пълноценно да замени европейския?

– Къде на юг? В Персийския залив? Да се конкурираме със Саудитска Арабия и с нейните приятели в Залива? Индия вече обяви, че е съгласна да купува руски петрол за не повече от 70 долара за барел. В момента цената е 108 долара. Миналата година в Китай бяха доставени 83 милиона тона петрол. Всички възможни маршрути бяха използвани. Това са петролопроводът от Източен Сибир до Тихия океан с разклонението към Китай, тихоокеанските пристанища и 10 милиона тона през територията на Казахстан. Няма възможност за пренасочване на допълнителни количества от Европа към Китай.

Президентът даде разпореждане на “Газпром” да ускори създаването на необходимата инфраструктура, за да може газът да потече на изток. Това означава строителство на газопровода “Силата на Сибир 2”. Трябва да бъдат построени повече от 6000 километра от Ямало-Ненецкия автономен окръг през Източен Сибир и Монголия до Китай. Сега газът от тези находища отива в Европа. Тук има обаче два големи проблема. Проблем номер едно: китайците не искат да получават газ през Монголия. И второ, китайците не са съгласни да получават толкова газ, колкото купува Европа. Не са им необходими такива количества.
Колко време ще отнеме построяването на “Силата на Сибир 2” до етап излизане на проектна мощност? Проектната мощност е 50 милиарда кубически метра газ годишно с перспектива да бъде увеличена до 100 милиарда. А колко време се строи “Силата на Сибир 1”? От началото на строителството до излизането на проектна мощност от 38 милиарда кубически метра годишно през 2024-2025 година са 10 години. Затова нека се отнасяме към думите на президента с известен скептицизъм!

– Кой печели и кой губи от разрива на дългогодишното енергийно сътрудничество между Русия и европейските страни?

– Губи Русия, защото Путин разрушава със страшна сила не само украинската, но и руската икономика. За известен период от време Европа също губи, но мисля, че тя ще спечели в дългосрочна перспектива. Може да бъде ускорен преходът към зелена енергия и към алтернативни източници. Откриват се добри перспективи за енергийната ефективност. В дългосрочна перспектива печелят развитите страни с развити и конкурентоспособни икономики. Мисля, че американската икономика, която си има свои проблеми, също в края на краищата може да спечели.

Китай не печели нищо от войната. Изобщо не вярвам, че Китай иска да завладява руски територии. Той се стреми към световна икономическа експанзия. Китай и Западът се намират в икономическа симбиоза: вечна вражда, конкуренция, конфликти и търговски войни. Америка и Западът като цяло и Китай не могат един без друг. И в бъдеще ще продължават да бъдат в състояние на своеобразна симбиоза, без да обръщат никакво внимание на това, което става вътре в Русия.

Интервю на Ангел ГРИГОРОВ

– Постигането на консенсус по въпроса с газовите доставки изглежда още по-трудно. Кога ще може Евросъюзът да се откаже изцяло от руското синьо гориво?

– Вече видяхме как Жозеп Борел обяви, че в Евросъюза няма и засега не може да има консенсус за бойкотирането на руския газ. Според прогнозите на Еврокомисията Европейският съюз може да се откаже изцяло от руския газ не по-рано от 2025 година.

От 1 април балтийските държави не получават руски газ за собствени нужди. Те решиха да използват втечнен природен газ. Освен терминала в Клайпеда в Литва, до края на годината Финландия и Естония ще имат общ терминал. Финландия обяви, че е възможно също да се откаже изцяло от руския газ до края на годината. А Латвия планира да наеме плаващ терминал за приемане на втечнен газ.

До Полша вече достигна газопровод от норвежките находища, който преминава през Дания и Прибалтика. Полша и Латвия построиха газопровод, по който могат да получават втечнен газ от Клайпеда. Мисля, че другите страни могат да последват техния пример.
Възникват много интересни въпроси във връзка с България. С какво да бъдат заменени тези почти 3 милиарда кубически метра газ, които България потребява годишно и получава основно от Русия? Това е сериозен въпрос. Първо, мисля, че до лятото ще заработи газопроводът “Комотини – Стара Загора”. По него ще може да се получава газ от Гърция. При това този газ може да бъде два вида: газът, който идва от Азербайджан, преминава през Турция, Гърция, Албания и достига до Италия. Още повече, че договорът с Азербайджан за доставката на 1 милиард кубически метра газ отдавна е подписан.
Освен това има Трансбалкански газопровод, по който по-рано руският газ достигаше от България до Турция. По него газът може да тече двупосочно. Той се превърна фактически в участък от така наречения "Турски поток"и по него също може да се доставя газ в България. Според най-новите съобщения "Газпром"не иска повече да доставя газ, но България има лостове за въздействие. Поне до края на годината, когато изтича договорът с “Газпром”. Ако България престане да пропуска газа за Европа през “Балкански поток”, “Газпром” няма да може да изпълни задълженията си към Унгария например. Ще му се наложи да се договаря с България.

Даден беше старт на проекта “Александруполис” – новият терминал за приемане на втечнен газ. България участва в този проект. Трудно ми е да кажа кога точно ще заработи, но мисля, че ще е достатъчно бързо. По този терминал България също ще може да получава газ.

– Колко ще струва на европейските данъкоплатци отказът от руския газ?

– В момента има достатъчно втечнен газ на световния пазар. Няма голям дефицит, но има конкуренция между Пасифика – Азия и Атлантика, където Европа е основният потребител. За да се привлече втечнен газ от Азия в Европа, трябва да се плаща по-висока цена. През април цената в азиатския регион беше около 29 долара за 1 милион британски топлинни единици. А в Европа, за да се пребори конкуренцията – 32 долара. Т.е., европейците са принудени да плащат повече, за да вземат газ от азиатците. Мисля, че това ще продължава.

Тези решения често са критикувани. Да, за газа и за електричеството ще се наложи да се плаща повече. Каква е цената на този въпрос? В някои страни като Германия например вече се подготвиха да спират производството в някои важни отрасли. Това са черната металургия, химическата промишленост и производството на строителни материали, където се използва много газ. Ще има спад на производството. Ще се наложи да се направят големи жертви.

От друга страна, какво ще стане, ако Европа не се откаже от руския газ? От 2005 година Европа многократно се убеждаваше, че газовите доставки са политически инструмент на Русия. Налага се да направиш сериозни жертви, за да се освободиш от зависимостта от политическия си противник.

– Какво означава за Русия загубата на европейския пазар на петрол и газ?

– Прогнозите са лоши. Русия добива в момента 524 милиона тона петрол годишно. В резултат на санкциите тя може да загуби до 100 милиона. Това са 2 милиона барела на денонощие. Много голям удар по Русия! Руските икономисти изчислиха колко може да загуби федералният бюджет. Продажбите на газ също ще намалеят. Ако съберем загубите от петрола и от газа, тогава федералният бюджет може да загуби 25 процента от приходите си. Това е катастрофа!

– Президентът Владимир Путин заяви, че руските петролни и газовите доставки ще бъдат пренасочени от Европа на юг и изток. Може ли азиатският пазар пълноценно да замени европейския?

– Къде на юг? В Персийския залив? Да се конкурираме със Саудитска Арабия и с нейните приятели в Залива? Индия вече обяви, че е съгласна да купува руски петрол за не повече от 70 долара за барел. В момента цената е 108 долара. Миналата година в Китай бяха доставени 83 милиона тона петрол. Всички възможни маршрути бяха използвани. Това са петролопроводът от Източен Сибир до Тихия океан с разклонението към Китай, тихоокеанските пристанища и 10 милиона тона през територията на Казахстан. Няма възможност за пренасочване на допълнителни количества от Европа към Китай.

Президентът даде разпореждане на “Газпром” да ускори създаването на необходимата инфраструктура, за да може газът да потече на изток. Това означава строителство на газопровода “Силата на Сибир 2”. Трябва да бъдат построени повече от 6000 километра от Ямало-Ненецкия автономен окръг през Източен Сибир и Монголия до Китай. Сега газът от тези находища отива в Европа. Тук има обаче два големи проблема. Проблем номер едно: китайците не искат да получават газ през Монголия. И второ, китайците не са съгласни да получават толкова газ, колкото купува Европа. Не са им необходими такива количества.
Колко време ще отнеме построяването на “Силата на Сибир 2” до етап излизане на проектна мощност? Проектната мощност е 50 милиарда кубически метра газ годишно с перспектива да бъде увеличена до 100 милиарда. А колко време се строи “Силата на Сибир 1”? От началото на строителството до излизането на проектна мощност от 38 милиарда кубически метра годишно през 2024-2025 година са 10 години. Затова нека се отнасяме към думите на президента с известен скептицизъм!

– Кой печели и кой губи от разрива на дългогодишното енергийно сътрудничество между Русия и европейските страни?

– Губи Русия, защото Путин разрушава със страшна сила не само украинската, но и руската икономика. За известен период от време Европа също губи, но мисля, че тя ще спечели в дългосрочна перспектива. Може да бъде ускорен преходът към зелена енергия и към алтернативни източници. Откриват се добри перспективи за енергийната ефективност. В дългосрочна перспектива печелят развитите страни с развити и конкурентоспособни икономики. Мисля, че американската икономика, която си има свои проблеми, също в края на краищата може да спечели.

Китай не печели нищо от войната. Изобщо не вярвам, че Китай иска да завладява руски територии. Той се стреми към световна икономическа експанзия. Китай и Западът се намират в икономическа симбиоза: вечна вражда, конкуренция, конфликти и търговски войни. Америка и Западът като цяло и Китай не могат един без друг. И в бъдеще ще продължават да бъдат в състояние на своеобразна симбиоза, без да обръщат никакво внимание на това, което става вътре в Русия.

Интервю на Ангел ГРИГОРОВ

Източник