ЕС: Надявахме се разрушителната пандемия да остане в миналото, но войната на Путин засенчи тези усилия

Европейската комисия ще предприеме постепенно премахване на Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID, приета на 19 март 2020 г., и последно изменена на 18 ноември 2021 г., която дава възможност на държавите членки да преодолеят сериозни затруднения в икономиката в контекста на пандемията от коронавирус. Срокът на Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID няма да бъде удължен след настоящата дата на изтичане на срока, която е 30 юни 2022 г., за повечето от предоставените инструменти. Действащият план за постепенно премахване и за преход няма да бъде променен, включително възможността държавите членки да предоставят специфични мерки за подкрепа на инвестициите и на платежоспособността съответно до 31 декември 2022 г. и до 31 декември 2023 г., както вече беше обявено през ноември миналата година.

Изпълнителният заместник-председател на Комисията Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: От самото начало на пандемията Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID позволи на държавите членки да предоставят навременна, целева и пропорционална подкрепа на нуждаещите се предприятия, като същевременно се запазят еднаквите условия на конкуренция в рамките на единния пазар и хоризонталните условия, които са приложими за всички.

Това позволи на държавите членки да действат бързо и ефективно, за да помогнат на дружествата, засегнати от кризата, като същевременно се гарантира, че подкрепата се предоставя на тези, които действително се нуждаят от нея. Към днешна дата Комисията е приела над 1300 решения в контекста на пандемията от коронавирус, като е одобрила почти 950 национални мерки на стойност близо 3,2 трилиона евро под формата на държавни помощи*. Всички помощи, одобрени до момента, бяха необходими и пропорционални. Разбира се, размерът на помощта, нотифицирана от държавите членки и одобрена от Комисията, и реално оползотворената помощ са две различни неща. Въз основа на данните, предоставени от държавите членки в периода между средата на март 2020 г. и юни 2021 г. от помощта в размер на над 3 трилиона евро, одобрена през този период, действително са били изразходвани около 730 милиарда евро.

Това, което е най-важно е, че посредством Временната рамка, Комисията разработи набор от хоризонтални правила по начин, който зачита разнообразието от варианти, предпочитани от държавите членки за подкрепа на техните икономики. Чрез тази рамка беше предоставена подкрепа на предприятия от всички размери и потенциално от всички сектори на икономиката, включително малки и средни предприятия, авиокомпании и земеделски стопани, както и на свързани с COVID-19 научни изследвания и на организатори на прояви, наред с много други. Сега, след повече от две години, най-сетне сме свидетели на цялостно подобряване на санитарната криза в Европа, като броят на заразените с COVID-19 е под контрол, а процентът на ваксиниране е относително висок. С постепенното премахване на ограничителните мерки европейската икономика започна първи стъпки към възстановяване след санитарната криза. Както Комисията заяви в своето съобщение относно следващите стъпки в отговор на пандемията от COVID-19: отслабването на ограниченията е голямо облекчение и за нашите икономики, но това не означава, че трябва да престанем да бъдем бдителни.

Подобряването на икономическото положение с оглед на отслабването на ограниченията е основната причина, поради която решихме да не удължаваме срока на действие на Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID след 30 юни 2022 г. с изключение на мерките за подкрепа на инвестициите и на платежоспособността, които ще бъдат в сила съответно до 31 декември 2022 г. и 31 декември 2023 г., както вече е предвидено в действащите правила. Тези два инструмента действително са много важни за стимулирането на икономиката и за привличането на частни инвестиции за по-бързо, по-екологосъобразно и по-цифрово възстановяване и следва да останат на разположение на държавите за по-дълго време от другите мерки. Позволете ми също така да подчертая, че постепенното премахване ще бъде поетапно и координирано, и че помощта, необходима на засегнатите предприятия, няма внезапно да бъде спряна. Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID вече предвижда гъвкав преход до 30 юни 2023 г., по-специално по отношение на вариантите за преобразуването и преструктурирането на инструментите за дълга (напр. гаранции, заеми и възстановяеми аванси) в други форми на помощ, като например преки безвъзмездни средства, при наличието на ясни гаранции. Готови сме да предоставим всички необходими насоки и подкрепа на държавите членки по време на периода на постепенно премахване. Накрая, Комисията ще продължи да следи отблизо бъдещото развитие и ще действа бързо отново, ако възникне необходимост.

Въпреки че всички се надяваме тази разрушителна пандемия да остане в миналото, сме наясно също така, че войната в Европа засенчва положителните сигнали за възстановяване. Украинците плащат най-високата цена за безсмислената и необоснована военна агресия на Русия срещу страната им. Същевременно това предизвиква затруднения за европейската икономика и се отразява сериозно върху възстановяването. Като продължаваме да координираме усилията си за по-нататъшна подкрепа за Украйна и нейния народ и за налагане на тежки санкции на Руската федерация за тази жестока и безмилостна война, ще работим и за смекчаване на икономическото въздействие на геополитическата криза върху тежко засегнатите дружества и сектори. Всяка криза обаче е различна и изисква целенасочени инструменти.

Ето защо Комисията прие временна рамка за действие при кризи, с която предоставя на държавите членки правилния инструментариум за справяне с последиците от настоящата геополитическа криза, като гарантира, че подходящото равнище на подкрепа остава на разположение на тежко засегнатите дружества и сектори. Рамката ще бъде в сила до 31 декември 2022 г. и Комисията ще направи оценка преди тази дата дали е необходимо тя да бъде удължена, като същевременно извърши преглед на съдържанието и обхвата в контекста на развитието на енергийните пазари, други пазари на суровини и общата икономическа ситуация. Освен това съгласно съществуващите правила на ЕС за държавната помощ държавите членки разполагат постоянно с много други възможности като например мерки за предоставяне на обезщетения за дружества за щети, които са понесли пряко заради извънредни обстоятелства, или мерки, с които се помага на предприятията да се справят с недостига на ликвидност и когато те се нуждаят от спешна помощ за оздравяване. Разбира се, тези възможности заедно с новата временна рамка при кризи, ще продължават да са на разположение на държавите членки и след постепенното премахване на Временната рамка за държавната помощ в контекста на COVID.

Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID беше приета на 19 март 2020 г. и изменена за първи път на 3 април 2020 г., с което бяха увеличени възможностите за държавна подкрепа за научни изследвания, изпитване и производство на продукти, свързани с борбата с разпространението на коронавируса, за защита на работните места и за по-нататъшна подкрепа на икономиката. На 8 май 2020 г. Комисията прие второ изменение за разширяване на обхвата на Временната рамка в контекста на COVID, за да бъдат включени мерките за рекапитализация и за подчинен дълг. На 29 юни 2020 г. Комисията прие трето изменение, с което бе разширен обхватът на Временната рамка в контекста на COVID, за да се помогне допълнително на микро-, малките и нововъзникващите дружества и да се насърчат частните инвестиции. На 13 октомври 2020 г. Комисията удължи срока на действие на Временната рамка в контекста на COVID до 30 юни 2021 г. (с изключение на мерките за рекапитализация, които можеха да бъдат предоставяни до 30 септември 2021 г.) и даде възможност на държавите членки да покрият част от непокритите постоянни разходи на дружествата, засегнати от кризата. На 28 януари 2021 г. Комисията прие пето изменение, с което обхватът на Временната рамка в контекста на COVID бе разширен чрез увеличаване на таваните, определени в нея, и разрешаване до края на 2022 г. на преобразуването на някои възстановими инструменти в преки безвъзмездни средства. На 18 ноември 2021 г. Комисията удължи срока на действие на Временната рамка в контекста на COVID до 30 юни 2022 г. и въведе две нови мерки за създаване на преки стимули за ориентирани към бъдещето частни инвестиции и мерки в подкрепа на платежоспособността за допълнителен ограничен период от време.

Държавите членки могат да използват всички инструменти на Временната рамка до 30 юни 2022 г. След тази дата държавите членки все още могат да преобразуват заеми в ограничени по размер помощи под формата на преки безвъзмездни средства, като прилагат условията на Временната рамка и ако това е предвидено в техните национални схеми. Такова преобразуване може да се използва при строги условия за отписване на заеми или части от тях в полза на заемополучателите, които не са в състояние да ги изплатят. По същия начин държавите членки могат да въведат схеми, които позволяват преструктуриране на заемите, например удължаване на техния срок или намаляване на приложимите лихвени проценти в рамките на определени граници. Освен това инвестиционната подкрепа за устойчиво възстановяване ще бъде възможна до 31 декември 2022 г., а подкрепата за платежоспособността до 31 декември 2023 г.

Европейската комисия ще предприеме постепенно премахване на Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID, приета на 19 март 2020 г., и последно изменена на 18 ноември 2021 г., която дава възможност на държавите членки да преодолеят сериозни затруднения в икономиката в контекста на пандемията от коронавирус. Срокът на Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID няма да бъде удължен след настоящата дата на изтичане на срока, която е 30 юни 2022 г., за повечето от предоставените инструменти. Действащият план за постепенно премахване и за преход няма да бъде променен, включително възможността държавите членки да предоставят специфични мерки за подкрепа на инвестициите и на платежоспособността съответно до 31 декември 2022 г. и до 31 декември 2023 г., както вече беше обявено през ноември миналата година.

Изпълнителният заместник-председател на Комисията Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: От самото начало на пандемията Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID позволи на държавите членки да предоставят навременна, целева и пропорционална подкрепа на нуждаещите се предприятия, като същевременно се запазят еднаквите условия на конкуренция в рамките на единния пазар и хоризонталните условия, които са приложими за всички.

Това позволи на държавите членки да действат бързо и ефективно, за да помогнат на дружествата, засегнати от кризата, като същевременно се гарантира, че подкрепата се предоставя на тези, които действително се нуждаят от нея. Към днешна дата Комисията е приела над 1300 решения в контекста на пандемията от коронавирус, като е одобрила почти 950 национални мерки на стойност близо 3,2 трилиона евро под формата на държавни помощи*. Всички помощи, одобрени до момента, бяха необходими и пропорционални. Разбира се, размерът на помощта, нотифицирана от държавите членки и одобрена от Комисията, и реално оползотворената помощ са две различни неща. Въз основа на данните, предоставени от държавите членки в периода между средата на март 2020 г. и юни 2021 г. от помощта в размер на над 3 трилиона евро, одобрена през този период, действително са били изразходвани около 730 милиарда евро.

Това, което е най-важно е, че посредством Временната рамка, Комисията разработи набор от хоризонтални правила по начин, който зачита разнообразието от варианти, предпочитани от държавите членки за подкрепа на техните икономики. Чрез тази рамка беше предоставена подкрепа на предприятия от всички размери и потенциално от всички сектори на икономиката, включително малки и средни предприятия, авиокомпании и земеделски стопани, както и на свързани с COVID-19 научни изследвания и на организатори на прояви, наред с много други. Сега, след повече от две години, най-сетне сме свидетели на цялостно подобряване на санитарната криза в Европа, като броят на заразените с COVID-19 е под контрол, а процентът на ваксиниране е относително висок. С постепенното премахване на ограничителните мерки европейската икономика започна първи стъпки към възстановяване след санитарната криза. Както Комисията заяви в своето съобщение относно следващите стъпки в отговор на пандемията от COVID-19: отслабването на ограниченията е голямо облекчение и за нашите икономики, но това не означава, че трябва да престанем да бъдем бдителни.

Подобряването на икономическото положение с оглед на отслабването на ограниченията е основната причина, поради която решихме да не удължаваме срока на действие на Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID след 30 юни 2022 г. с изключение на мерките за подкрепа на инвестициите и на платежоспособността, които ще бъдат в сила съответно до 31 декември 2022 г. и 31 декември 2023 г., както вече е предвидено в действащите правила. Тези два инструмента действително са много важни за стимулирането на икономиката и за привличането на частни инвестиции за по-бързо, по-екологосъобразно и по-цифрово възстановяване и следва да останат на разположение на държавите за по-дълго време от другите мерки. Позволете ми също така да подчертая, че постепенното премахване ще бъде поетапно и координирано, и че помощта, необходима на засегнатите предприятия, няма внезапно да бъде спряна. Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID вече предвижда гъвкав преход до 30 юни 2023 г., по-специално по отношение на вариантите за преобразуването и преструктурирането на инструментите за дълга (напр. гаранции, заеми и възстановяеми аванси) в други форми на помощ, като например преки безвъзмездни средства, при наличието на ясни гаранции. Готови сме да предоставим всички необходими насоки и подкрепа на държавите членки по време на периода на постепенно премахване. Накрая, Комисията ще продължи да следи отблизо бъдещото развитие и ще действа бързо отново, ако възникне необходимост.

Въпреки че всички се надяваме тази разрушителна пандемия да остане в миналото, сме наясно също така, че войната в Европа засенчва положителните сигнали за възстановяване. Украинците плащат най-високата цена за безсмислената и необоснована военна агресия на Русия срещу страната им. Същевременно това предизвиква затруднения за европейската икономика и се отразява сериозно върху възстановяването. Като продължаваме да координираме усилията си за по-нататъшна подкрепа за Украйна и нейния народ и за налагане на тежки санкции на Руската федерация за тази жестока и безмилостна война, ще работим и за смекчаване на икономическото въздействие на геополитическата криза върху тежко засегнатите дружества и сектори. Всяка криза обаче е различна и изисква целенасочени инструменти.

Ето защо Комисията прие временна рамка за действие при кризи, с която предоставя на държавите членки правилния инструментариум за справяне с последиците от настоящата геополитическа криза, като гарантира, че подходящото равнище на подкрепа остава на разположение на тежко засегнатите дружества и сектори. Рамката ще бъде в сила до 31 декември 2022 г. и Комисията ще направи оценка преди тази дата дали е необходимо тя да бъде удължена, като същевременно извърши преглед на съдържанието и обхвата в контекста на развитието на енергийните пазари, други пазари на суровини и общата икономическа ситуация. Освен това съгласно съществуващите правила на ЕС за държавната помощ държавите членки разполагат постоянно с много други възможности като например мерки за предоставяне на обезщетения за дружества за щети, които са понесли пряко заради извънредни обстоятелства, или мерки, с които се помага на предприятията да се справят с недостига на ликвидност и когато те се нуждаят от спешна помощ за оздравяване. Разбира се, тези възможности заедно с новата временна рамка при кризи, ще продължават да са на разположение на държавите членки и след постепенното премахване на Временната рамка за държавната помощ в контекста на COVID.

Временната рамка за държавна помощ в контекста на COVID беше приета на 19 март 2020 г. и изменена за първи път на 3 април 2020 г., с което бяха увеличени възможностите за държавна подкрепа за научни изследвания, изпитване и производство на продукти, свързани с борбата с разпространението на коронавируса, за защита на работните места и за по-нататъшна подкрепа на икономиката. На 8 май 2020 г. Комисията прие второ изменение за разширяване на обхвата на Временната рамка в контекста на COVID, за да бъдат включени мерките за рекапитализация и за подчинен дълг. На 29 юни 2020 г. Комисията прие трето изменение, с което бе разширен обхватът на Временната рамка в контекста на COVID, за да се помогне допълнително на микро-, малките и нововъзникващите дружества и да се насърчат частните инвестиции. На 13 октомври 2020 г. Комисията удължи срока на действие на Временната рамка в контекста на COVID до 30 юни 2021 г. (с изключение на мерките за рекапитализация, които можеха да бъдат предоставяни до 30 септември 2021 г.) и даде възможност на държавите членки да покрият част от непокритите постоянни разходи на дружествата, засегнати от кризата. На 28 януари 2021 г. Комисията прие пето изменение, с което обхватът на Временната рамка в контекста на COVID бе разширен чрез увеличаване на таваните, определени в нея, и разрешаване до края на 2022 г. на преобразуването на някои възстановими инструменти в преки безвъзмездни средства. На 18 ноември 2021 г. Комисията удължи срока на действие на Временната рамка в контекста на COVID до 30 юни 2022 г. и въведе две нови мерки за създаване на преки стимули за ориентирани към бъдещето частни инвестиции и мерки в подкрепа на платежоспособността за допълнителен ограничен период от време.

Държавите членки могат да използват всички инструменти на Временната рамка до 30 юни 2022 г. След тази дата държавите членки все още могат да преобразуват заеми в ограничени по размер помощи под формата на преки безвъзмездни средства, като прилагат условията на Временната рамка и ако това е предвидено в техните национални схеми. Такова преобразуване може да се използва при строги условия за отписване на заеми или части от тях в полза на заемополучателите, които не са в състояние да ги изплатят. По същия начин държавите членки могат да въведат схеми, които позволяват преструктуриране на заемите, например удължаване на техния срок или намаляване на приложимите лихвени проценти в рамките на определени граници. Освен това инвестиционната подкрепа за устойчиво възстановяване ще бъде възможна до 31 декември 2022 г., а подкрепата за платежоспособността до 31 декември 2023 г.

Източник